Така е също, когато ние погледнем на света през душата. Той така ни привлича и така искрено, та нам се чини, че се връщаме в своята родина. Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика!
*
Днес, празнуваме годишния празник на нашия asram . Сега е време, щото истината да намери израз във форма на красота, като душа на това място. Затова ние запалихме нашите лампи.
Тая сутрин слънцето лъчезарно възлезе нагоре. Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина. Това, обаче, нам е недостатъчно. Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато величие на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите.
Неговото значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам според моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът.
*
Религията е както поезията. Не само идея, а израз. Бог също дава на Себе си израз в безкрайното разнообразие на творението и нашата задача е изразът, що трябва да дадем на нашата индивидуалност в безкрайното разнообразие.
Ония секти, които ревниво затварят себе си в рамките на мъртви догми и запират движението на живия дух, запазват и отглеждат една теология, обаче умъртвяват религията.
